Днес в западния свят секс-играчките, наподобяващи формата на пенис в ерекция се наричат дилдо. Това название е все още малко познато на нашата аудитория и заслужава кратко пояснение. Има две версии за неговата етимология. Според едната то произлиза от италианската дума diletto, която означава “наслада”. Така през 16-и век в Италия наричали прародственика на съвременното дилдо, който бил изработван от кожа или дърво. Другата версия твърди, че названито идва от латински и означава “отварям широко”.
В технологично отношение съвременното дилдо има малко общо с ренесансовото diletto. Като се започне от първите екземпляри от гума, произведени в Англия в средата на 19-век, днешните секс-магазини предлагат изумително разнообразие от материали и форми. До скоро най-популярни, заради ниската им цена и тенденцията да се моделират максимално близки копия на мъжки и женски полови органи, бяха играчките от латекс, PVC-желе и т.нар. киберкожа – хибрид между термоустойчива пластмаса, силикон и PVC, който на допир успешно имитира човешката кожа. През последните години все повече се предпочитат силиконовите продукти, които макар и по-скъпи, имат несравними предимства.
Дилдо и Вибратор
Ако дилдото винаги е служело за сексуални цели, историята на вибраторите е съвсем различна. Но първо каква е разликата между двете? Дилдото, както вече стана дума, е цилиндричен предмет, най-често с формата на фалос, който служи за проникване. Вибраторите, от своя страна, са електрически вибриращи или пулсиращи устройства, предназначени за външна стимулация на ерогенните зони. Те могат да бъдат и с фалическа форма, но това съвсем не е задължително. Най-популярните модели с нищо не наподобяват която и да било част на човешкото тяло.
Вибраторите са най-предпочитаните сексуални играчки. Голяма част от тях са универсални и могат да се използват както от жени, така и от мъже. Разбира се, има и такива със специално предназначение, които са съобразени конкретно с женската или мъжката анатомия.
Употребата на вибраторите не се ограничава само с функцията им на сексуални стимулатори. В много страни те се лансират като “масажори” за освобождаване от стрес, мускулни болки и какво ли още не и се продават дори и в аптеките. Всъщност, през по-голямата част от историята им, сексуалното предназначение на вибраторите е било прикривано зад употребата им за медицински цели. Първите вибратори били изобретени в средата на 19-век за лечение на много популярното по онова време женско страдание, наречено хистерия, което се изразявало в раздразнителност, натрапчиви сексуални фантазии, обилна вагинална секреция и дискомфорт в гениталната област – с други думи – сексуална незадоволеност. Лекарите го третирали като масажирали с ръка клитора и вулвата на пациентките си, докато им донесат необходимото облекчение чрез “пароксизъм”, или както днес се нарича – оргазъм. Тъй като процедурата била трудоемка (горките лекари и представа си нямали какво всъщност правят!), те скоро прибегнали до помощта на задвижвани с пара вибриращи устройства.
В края на 19-и век се появили и първите електрически вибратори, продавани предимно на лекари, докато находчивите търговци не започнали да ги предлагат на клиентките си като ефективно средсво за самолечение на хистерията у дома. Всъщност вибраторът е сред най-първите пет електроуреда, въведени в домакинството, наред с шевната машина, вентилатора, електрическия чайник и тостера и предшестващ почти с десетилетие прахосмукачката и електрическата ютия. Какво по-убедително доказателство за приоритетите на хората!
Още първите порнографски филми от 20-те години на миналия век обаче започнали да разкриват истинското предназначение на вибраторите и скоро тяхното публично рекламиране било преустановено. Едва през 60-те и 70-те години с разкрепостяването на сексуалните нрави и с разцвета на порноиндустрията те отново влизат в спалните на “обикновените” хора, за да се стигне до днешното главозамайващо разнообразие от модели и изработки, някои от които са достойни да украсяват дори лавиците на библиотеката в стаята ни за гости.
Няма коментари:
Публикуване на коментар