Въпреки че в днешно време жените използват вибраторите за сексуално удоволствие, викторианските лекари (средата на деветнайсти век) в действителност са ги измислили по съвсем различна причина.
„Крещях радостно – така каза мама. Аз лично не помня много. Чувствах се чудесно два часа след банята и останах изключително доволна” пише млада американка в дневника си през 1850 г.
Момичето току-що е изпробвало специалните маркучи в Болстън Спрингс близо до Ню Йорк. Маркучите, изстрелващи струи вода в салабините на жените от 3 метра разстояние, са били считани за идеалното лечение за хистерия.
Викторианските доктори са смятали, че над една четвърт от жените страдат от хистерия или „болест на утробата”.
Прималяването, опънатите нерви, инсомнията, подуването, задухът, загубата на апетит, фригидността и мистериозната „склонност към причиняване на проблеми” са определяни като симптоми на хистерията. Теорията почти не е претърпяла развитие от времето на едревноегипетските лечители, които вярвали, че липсата на женска еякулация по време на секс води до натрупване на отровна течност в утробата, която после се разпространява из цялото тяло.
Хистерията е била лекувана с почивка, меки храни и уединение или т. нар. „тазов масаж”.
Тазовият масаж включвал, според думите на един лекар, „стимулиране на предната стена на вагината” (мастурбация) на пациентката, докато тя не получи „хистеричен пристъп” (клиторен оргазъм). Викторианските лекари натрупали големи печалби от лечението на пациенти, нуждаещи се от „мануално” лечение с години.
Някои доктори обаче намирали техниката на тазовия масаж за трудна или дори отблъскваща. „Много лекари срещат трудности да лекуват пациенти със собствените си пръсти. Специални приспособления (задвижвани с мотор) дадоха практична стойност и удобство на нещо иначе непрактично”, пише д-р Самюъл Монел през 1903 г.
Въпреки че докторите намирали тазовия масаж за отблъскващ, те не го считали за сексуално лечение. За жените сексът се свждал до проникване, увенчано с мъжки оргазъм.
На пазара скоро излязли нови устройства за тазов масаж, които да спестят болките в ръцете на лекарите след предизвикване на „пристъпи”. Въпреки че дилдото било познато на човечеството от векове, за лекарите тези нови изобретения означавали единствено, че не трябва да ровят из бельото на пациентките си.
През 1870 г. вече можело да се закупи масажор, задвижван с часовников механизъм, а водните лечения били достъпни в различни спа центрове. Нетърпеливи да избягат от пациенти, изискващи дневните си „пристъпи”, лекарите експериментирали с вибриращи машини, люлки и електротерапия.
В края на деветнайсти век били изобретени повече от 50 различни вида масажори. Някои произвеждали музикални вибрации, а други – ултравиолетови лъчи.
Навлизането на електричеството във всеки дом бързо превърнало вибраторите в любим домакински уред на много жени.
С форма на съвременен сешоар и накрайник с приблизително същата големина, електрическият вибратор – или „масажор” – е пуснат в продажба десетилетие преди прахосмукачката или ютията. „Той може да се използва по-бързо и по-дълбоко от ръката и за периоди с каквато и да е продължителност ” убеждава една невинна реклама в копие от женското списание „Woman’s Home” през 1906 г.
Въпреки че тези реклами описват еротичните устройства като нормално лечение за болки в кръста, вибриращите машини се използвали върху слабините, а не върху гръбначния стълб.
През двайсетте години на XX век около дузина американски компании произвеждали „масажори”, но през трийсетте уредът изчезнал. Тъй като вибраторите започнали да се появяват в порно филми през двайсетте години, тяхното сексуално предназначение станало прекалено очевидно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар