четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Анален биберон

Изработват се от различна материя, имат различна големина, различна форма, дължина и механизъм на работа. Известни са механични, които работят чрез захранване от батерии – вибратори, и обикновени, които нямат вибрираща функция, и тяхното действие се определя от партньора, който ги използува – дилдо. При липса на човек, те вършат перфектна работа, и ви задоволяват напълно. Ако сте начинаещ в аналния секс, обаче, се препоръчва да подберете по малките размери, тъй като може неволно да предизвикате нараняване на аналната зона.


Анален биберон

Butt plug - Анален биберон




Блог класации:

сряда, 2 февруари 2011 г.

История на секс играчките

Историята на секс-играчките Знаем ли нещо повече за тези тайни моменти дали ни възможността за усъвършенстването и разнообразието на нашите секс-игри? Каква е историята на една такава секс-играчка? Почти всеки си мисли,че секс играчките са прекалено перверзни,а всъщност никой не предполага,че те са с дълга история. През 1869 год. е изобретен първият вибратор,с който се лекували женски безпокойства,като сексуални фантазии и вагинално секретиране,т.е. женската възбуда. В днешно време за повечето от нас вибратора не се използва само за секс,а също така и като средство или по-точно масажор,който премахва стреса.Този апарат дори се предлага и по аптеките. Дилдото,което представлява пенис в ерекция се появява за първи път в Италия.Първоначално се изработвало от дърво и кожа,но днес в съвремието вече се изработва от материали,които се доближават до човешката кожа и насладата е невероятно чувствена като че истинско усещане. Историята говори,че древните египтянки възсядали изкуственият фалос на Амон-Ра за плодовитост и това вярване останало и до днес в силата си довело да се охраняват статуите нощем.





Днес в западния свят секс-играчките, наподобяващи формата на пенис в ерекция се наричат дилдо. Това название е все още малко познато на нашата аудитория и заслужава кратко пояснение. Има две версии за неговата етимология. Според едната то произлиза от италианската дума diletto, която означава “наслада”. Така през 16-и век в Италия наричали прародственика на съвременното дилдо, който бил изработван от кожа или дърво. Другата версия твърди, че названито идва от латински и означава “отварям широко”.
В технологично отношение съвременното дилдо има малко общо с ренесансовото diletto. Като се започне от първите екземпляри от гума, произведени в Англия в средата на 19-век, днешните секс-магазини предлагат изумително разнообразие от материали и форми. До скоро най-популярни, заради ниската им цена и тенденцията да се моделират максимално близки копия на мъжки и женски полови органи, бяха играчките от латекс, PVC-желе и т.нар. киберкожа – хибрид между термоустойчива пластмаса, силикон и PVC, който на допир успешно имитира човешката кожа. През последните години все повече се предпочитат силиконовите продукти, които макар и по-скъпи, имат несравними предимства.

Дилдо и Вибратор

Ако дилдото винаги е служело за сексуални цели, историята на вибраторите е съвсем различна. Но първо каква е разликата между двете? Дилдото, както вече стана дума, е цилиндричен предмет, най-често с формата на фалос, който служи за проникване. Вибраторите, от своя страна, са електрически вибриращи или пулсиращи устройства, предназначени за външна стимулация на ерогенните зони. Те могат да бъдат и с фалическа форма, но това съвсем не е задължително. Най-популярните модели с нищо не наподобяват която и да било част на човешкото тяло.
Вибраторите са най-предпочитаните сексуални играчки. Голяма част от тях са универсални и могат да се използват както от жени, така и от мъже. Разбира се, има и такива със специално предназначение, които са съобразени конкретно с женската или мъжката анатомия.



Употребата на вибраторите не се ограничава само с функцията им на сексуални стимулатори. В много страни те се лансират като “масажори” за освобождаване от стрес, мускулни болки и какво ли още не и се продават дори и в аптеките. Всъщност, през по-голямата част от историята им, сексуалното предназначение на вибраторите е било прикривано зад употребата им за медицински цели. Първите вибратори били изобретени в средата на 19-век за лечение на много популярното по онова време женско страдание, наречено хистерия, което се изразявало в раздразнителност, натрапчиви сексуални фантазии, обилна вагинална секреция и дискомфорт в гениталната област – с други думи – сексуална незадоволеност. Лекарите го третирали като масажирали с ръка клитора и вулвата на пациентките си, докато им донесат необходимото облекчение чрез “пароксизъм”, или както днес се нарича – оргазъм. Тъй като процедурата била трудоемка (горките лекари и представа си нямали какво всъщност правят!), те скоро прибегнали до помощта на задвижвани с пара вибриращи устройства.
В края на 19-и век се появили и първите електрически вибратори, продавани предимно на лекари, докато находчивите търговци не започнали да ги предлагат на клиентките си като ефективно средсво за самолечение на хистерията у дома. Всъщност вибраторът е сред най-първите пет електроуреда, въведени в домакинството, наред с шевната машина, вентилатора, електрическия чайник и тостера и предшестващ почти с десетилетие прахосмукачката и електрическата ютия. Какво по-убедително доказателство за приоритетите на хората!
Още първите порнографски филми от 20-те години на миналия век обаче започнали да разкриват истинското предназначение на вибраторите и скоро тяхното публично рекламиране било преустановено. Едва през 60-те и 70-те години с разкрепостяването на сексуалните нрави и с разцвета на порноиндустрията те отново влизат в спалните на “обикновените” хора, за да се стигне до днешното главозамайващо разнообразие от модели и изработки, някои от които са достойни да украсяват дори лавиците на библиотеката в стаята ни за гости.








История на вибратора


Въпреки че в днешно време жените използват вибраторите за сексуално удоволствие, викторианските лекари (средата на деветнайсти век) в действителност са ги измислили по съвсем различна причина.

„Крещях радостно – така каза мама. Аз лично не помня много. Чувствах се чудесно два часа след банята и останах изключително доволна пише млада американка в дневника си през 1850 г.

Момичето току-що е изпробвало специалните маркучи в Болстън Спрингс близо до Ню Йорк. Маркучите, изстрелващи струи вода в салабините на жените от 3 метра разстояние, са били считани за идеалното лечение за хистерия.

Викторианските доктори са смятали, че над една четвърт от жените страдат от хистерия или „болест на утробата”.

Прималяването, опънатите нерви, инсомнията, подуването, задухът, загубата на апетит, фригидността и мистериозната „склонност към причиняване на проблеми” са определяни като симптоми на хистерията. Теорията почти не е претърпяла развитие от времето на едревноегипетските лечители, които вярвали, че липсата на женска еякулация по време на секс води до натрупване на отровна течност в утробата, която после се разпространява из цялото тяло.

Хистерията е била лекувана с почивка, меки храни и уединение или т. нар. „тазов масаж”.

Тазовият масаж включвал, според думите на един лекар, „стимулиране на предната стена на вагината” (мастурбация) на пациентката, докато тя не получи „хистеричен пристъп” (клиторен оргазъм). Викторианските лекари натрупали големи печалби от лечението на пациенти, нуждаещи се от „мануално” лечение с години.

Лечение с водна струя

Лечение с водна струя

Някои доктори обаче намирали техниката на тазовия масаж за трудна или дори отблъскваща. „Много лекари срещат трудности да лекуват пациенти със собствените си пръсти. Специални приспособления (задвижвани с мотор) дадоха практична стойност и удобство на нещо иначе непрактично”, пише д-р Самюъл Монел през 1903 г.

Въпреки че докторите намирали тазовия масаж за отблъскващ, те не го считали за сексуално лечение. За жените сексът се свждал до проникване, увенчано с мъжки оргазъм.

На пазара скоро излязли нови устройства за тазов масаж, които да спестят болките в ръцете на лекарите след предизвикване на „пристъпи”. Въпреки че дилдото било познато на човечеството от векове, за лекарите тези нови изобретения означавали единствено, че не трябва да ровят из бельото на пациентките си.

През 1870 г. вече можело да се закупи масажор, задвижван с часовников механизъм, а водните лечения били достъпни в различни спа центрове. Нетърпеливи да избягат от пациенти, изискващи дневните си „пристъпи”, лекарите експериментирали с вибриращи машини, люлки и електротерапия.

В края на деветнайсти век били изобретени повече от 50 различни вида масажори. Някои произвеждали музикални вибрации, а други – ултравиолетови лъчи.

Навлизането на електричеството във всеки дом бързо превърнало вибраторите в любим домакински уред на много жени.

С форма на съвременен сешоар и накрайник с приблизително същата големина, електрическият вибратор – или „масажор” – е пуснат в продажба десетилетие преди прахосмукачката или ютията. „Той може да се използва по-бързо и по-дълбоко от ръката и за периоди с каквато и да е продължителност ” убеждава една невинна реклама в копие от женското списание „Woman’s Home” през 1906 г.

Въпреки че тези реклами описват еротичните устройства като нормално лечение за болки в кръста, вибриращите машини се използвали върху слабините, а не върху гръбначния стълб.

През двайсетте години на XX век около дузина американски компании произвеждали „масажори”, но през трийсетте уредът изчезнал. Тъй като вибраторите започнали да се появяват в порно филми през двайсетте години, тяхното сексуално предназначение станало прекалено очевидно.





Кой е създал първия вибратор?


За тези които не знаят дилдото или вибраторът (вибриращо дилдо) е сексуално устройство, наподобяващо напълно или частично мъжкият пенис по форма и размер. В зависимост от предназначението си, вибраторите най-общо се делят на два вида анални и вагинални, като често пъти двата вида се припокриват. Тези т.н. устройства, се използват от хора от всички полове и сексуални ориентации, за мастурбация или други сексуални действия. Произходът на думата „Дилдо” е неясен. Една от теориите е, че в основата му е думата „Dory” англ.- колче, пъхнато в дупка, към което са били завързвни лодките в миналото.Друга версия е, че името си дилдото носи остров Dildo, намиращ се в Канада. Според трето предположение, названието идва от италиански език „Diletto” ит.- „За радост”.

Според Оксфордския англйски речник, коренът на думата идва от персийски „Dil Doul” в превод “малък пенис”.

За първи път думата „дилдо” се споменава писмено през 1593 г.

Естествено тя е използвана в определени страни по света. В други пък е заменена с местни вариации.

В Русия е „фаллоимитатор”, в Гърция „olisbos”, в испанския думата е „consolador”, а на хинди „harshildo”.

Дилдата под една или друга форма са били използвани от древни времена. Хората в миналото, са изпитвали сексуално желание и когато не са успявали да правят секс по между си, са се самозадоволявали.

Артефакти, наподобяващи нещо като палки или тояги, най-вероятно са били използвани за сексуални цели. Въпреки, това археолозите се колебаят и не се наемат с твърдението, че откриват „древни секс играчки”.

Най-старият вибратор/дилдо в света, е 20 см. каменен фалос от горния период на палеолита (преди около 30 хил. години), намерен в пещера до гр. Улм, Германия. Според археолозите, „секс играчките” са били познати на древните египтяни от преди 2500 г., както и на древните гърци и индийци, като често са били изобразявани в изкуството на тези народи. Намерени са глинени или порцеланови вази и съдове, с изображения на мъжки полови органи. В древноста, първите вибратори/дилда, са били правени от камъни, катран, дърво и др. материали, които е можело да бъдат добре оформени и достатъчно здрави за лесно проникване. Китайските жени през XV век, са използвали дилда направени от лакирано дърво с текстурирани повърхности.

Първият не механичен вибратор, е създаден опрез 1869г. от Джордж Тейлър и е имал задачата, да се пребори с женската истерия.

С напредването на човечетсвото вариациите за форми, материали и размери са се увеличили многократно.

През 40-те години на XX век, се произвеждат вибратори от дърво и стомана, но те така и не добиват популярност, поради своята твърдина и неудобство при използването им.

За пионер в производството и разпространението на съвременните вибратори се смята Тед Марч- бивш артист вентрилоквист от Калифорния, САЩ. Той е убеден, че може да се изкарат добри пари от сексуалния ентусиазъм на младите хора. И така през 1966 г., на пазара се появяват първите каучукови вибратори и секс играчки. Само за 10 години от основаването си, фабриката на г-н Марч продава над 5 милиона вибратора.

В наши дни, освен в естествени и причудливи форми, секс играчки се произвеждат от всякакви материали като, латекс, силикон, хром, метал, PVC дори злато и скъпоценни камъни. Връх на индустрията са продуктите направени от „Real skin” (кибер кожа), материал наподобяващ напълно човешката плът.

Съвременни вибратори можете да намерите ТУК.

Съвременни дилда можете да откриете ТУК.






Related Posts with Thumbnails

ADS